На 23 ноември в България отбелязваме Деня на психотерапията.
Ден, който е посветен на вътрешния свят на човека, неговото емоционално и психично здраве, на човекът в търсене на себе си. Във времена, в които животът е страшно бърз и динамичен, а стресът е част от нашето ежедневие - психотерапията се превръща в акт на грижа, смелост и откраднат момент за нас самите.
Защо е важна психотерапията днес?
В продължение на много години психичното здраве, особено в България беше тема-табу, обвита в сенките на срама и предрасъдъците. Но днес вече все повече хора разбират, че да потърсиш помощ и подкрепа, не е признак на слабост, а точно обратното - символ на зрялост и по-висша осъзнатост. Психотерапията не е "оръжие" само във кризисни моменти - тя е и помощно средство при личностно израстване, себепознание, лечение на вътрешни травми, изграждане на по-добри и здрави отношения с нас самите и с другите.
Психотерапията представлява научно обоснован метод за работа с психични разстройства, емоционални затруднения и поведенчески проблеми. Терминът психотерапия е употребен за първи път от D. Tuke в съчинението му: "Влияние на духа върху тялото" от 1872. Тя се базира на теоритични модели от различни школи - психодинамична, когнитивно-поведенческа, системна и др. всяка от които предлага различен поглед върху човешката психика и процесите на промяна. Няколко дефиниции за психотерапията според различни школи:
- Психотерапията е опит за промяна на поведението на зле адаптирано лице към конструктивен изход (С. Roggers, 1949).
- Психотерапията е метод за лечение чрез повлияване на емоциите, самооценката и оценката на другите и на начина за справяне с проблемите в живота (A. Maslow, 1959).
- Психотерапията е сътрудничество за по-добро нагаждане, което да премахне разстройствата в емоционалното състояние (Е. Appelkennet).
- Психотерапията е раздел на терапията, постигащ отстраняване на срив във висшата нервна дейност «чрез въздействие на словото и средата» или «чрез въздействие върху сетивните органи», или «чрез второсигнални и първосигнални въздействия» (Ат. Атанасов, 1969).
Близо сто години (F.A. Mesmer) цялата психотерапия се е изчерпвала с един-единствен метод- хипнозата. Като реакция на пациентите срещу прекомерно авторитарния подход и налагането на волята на терапевта при хипнозата и сугестията възниква рационалната терапия на Р. Dubois (1905), при която терапевта не заповядва, а убеждава, разяснява, застава на едно равнище с клиента. Натрупаният опит обаче ясно показва, че твърде често трябва да се даде свободен изход на натрупаната у клиента афективна кумулация, да се уважи неговият "порив към изказвания", с което възникна голямата група на катарзисните (аналитични, абреактивни, отреагиращи) методи. Още в началото на века се развива груповата психотерапия като реакция срещу трудоемкостта и свързаната с нея малодостъпност на индивидуалната терапия.
Психотерапията с времето се разшири и обхвана и гранични области като например - трудовата терапия, арттерапията, но също лечебната физкултура, курортотерапията и др. По този начин се получава обогатяване на класическите психотерапевтични методи. Независимо от теоритичната си ориентация общата цел на психотерапията си остава насърчаването на психологическата адаптация, личностното развитие и подобряне на качеството на живот. Емпатията, автентичността и безусловното позитивно отношение от страна на терапевта създават безопасна среда, в която клиентът може да изследва вътрешните си конфликти, преживявания и модели на поведение. Именно тази връзка се оказва по-значима от конкретната техника или метод.
Днес психотерапията заема важно място не само при лечението на психични разстройства, но и при тяхната превенция, а също и при себепознанието и развитие на емоционалната интелигентност. В съвременния свят определян като доста стресов, изпълнен с несигурност, социална фрагментация и пр. необходимостта от пространство за себерефлексия и подкрепа се превръща в значима част от грижата за нашето психично здраве.
Търсенето на помощ от квалифициран специалист следва да се разбира като адаптивна, зряла и отговорна реакция, а не като знак за слабост. Всъщност способността да се потърси подкрепа е показател за висока степен на самосъзнание и психологическа зрялост. Психотерапията не предлага бързи решения, но предоставя процес на осъзнаване, интеграция и дълбока личностна промяна - процес, който би могъл да ни отведе до един по-автентичен и осмислен начин на живот.
На този ден е важно да си зададем няколко въпроса:
- Как се чувствам всъщност?
- Мога ли да променя нещо в себе си и какво, и защо?
- Как говоря на себе си, как се отнасям със себе си, а с другите?
- Заслужавам ли нещо по-добро и защо не го постигам?
- За какво мога да благодаря днес и на кого?
Тези въпроси могат да бъдат малка форма на самотерапия.
В деня на психотерапията на тебе, мой читателю, ти пожелавам
кураж - да чувстваш вътрешния си глас
смелост - да уважаваш чувствата си
и вяра, че заслужаваш подкрепа и разбиране.
Ако имаш нужда от помощ - не я отлагай. Тя съществува.
За контакти: 0895/ 43 40 31
гр. София, 24 ДКЦ, ж.к. "Свобода", ул. "ген. Никола Жеков" №3
Източници:
- Под редак. на Христозов, Хр. Колектив, (1988), "Практическа психотерапия",изд. "Медицина и физкултура", София
- Интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар