Психичното здраве и неговите измерения. Депресията.

Психичното здраве, както и психичните разстройства се дължат на различни социални, икономически и физически фактори, в тяхната взаимосвързаност и влияние върху човешката психика е в основата на всяка политика и стратегия за подобряване на психичното здраве.

Световната здравна организация (СЗО) дефинира здравето като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто като отсъствие на болест или недъг. По същата логика психичното здраве не може да се определя просто като отсъствие на психична болест, а като психологично благополучие (т.е. чувство, усещане за благополучие) и/или адекватна приспособимост, съобразена с обществено приетите стандарти на човешки отношения. Според дефиницията на СЗО психичното здраве е способността на зрялата личност да изгражда хармонични отношения с другите и да участва творчески в изменението на биологичните и социалните условия на заобикалящата среда.

Депресията е широко разпространено заболяване, което значително нарушава психосоциалното функциониране и влошава качеството на живот. Според СЗО още през 2008г. депресията е поставена като трета по значимост причина за загуба на трудоспосбност в световен мащаб, а прогнозите сочат, че до 2030г. тя ще бъде водеща причина за инвалидност. 

Депресивните състояния често започват със следните симптоми:

• липса на апетит;
• нарушен сън;
• намалена енергия, особено сутрин при ставане;
• трайно понижено настроение;
• отслабване

Ако тези оплаквания продължат поне две седмици или повече е уместно да се обърнете към личния си лекар, който да оцени състоянието Ви и да Ви насочи към специалист, тъй като понякога симптомите на депресия приличат на симптомите при други заболявания, които е добре да се изключат.

Ако имате:

- 3-5 бр. панически атаки в период от 30 дни, с пристъп на страх; 

- чувство , че "полудявате";

-страх, че получавате инфаркт/инсулт, а след пристъпа остава тревожно очакване на следваща "криза"

-> това също са сигнали, че трябва да се потърси професионална оценка.

Диагностициране и лечение на депресията

Депресията е заболяване, което при правилно разпознаване и лечение може да бъде овладяно хората, страдащи от него, да водят пълноценен живот. Превенцията и ранната намеса остават основни цели на съвременната психология, психиатрия и общественото здравеопазване.

Епидемиологичните данни показват, че депресията е много разпространена: средната 12-месечна честота в световен мащаб е около 6%, а пожизнения риск за развиване на депресивно разстройство достига до 15-18%. В България за двата пола тази стойност е около 6,2% пожизнено, с 2,8% за последните 12 месеца.

Заболяването започва предимно в младата възраст - около 40% от първите прояви се появяват преди навършването на 20 години. Депресията е една от основните причини за инвалидност и води до висока смъртност, включително поради риск от самоубийство, особено във възрастовата група 18-44 години.

Депресията протича с много разнообразни симптоми:

• липса на настроение
• загуба на интерес към занимания и хобита
• загуба на енергия, умора
• затруднена концентрация
• ниско самочувствие
• мисли за вина
• безполезност и безнадеждност;
• изолация;
• нарушения на съня 
• нарушения на апетита, понижено тегло.

За поставяне на диагноза обикновено се изискват поне пет симптома, които продължват поне две седмици и значително нарушават социалното функциониране на пациента. Заболяването може да бъде леко, умерено или тежко.

Близките на хора с психично разстройство могат да им помогнат като оказват подкрепа, проявяват търпение и избягват препоръки от типа: "Стегни се..."; "Отпусни се...", "Какво толкова е станало - ще мине." и др. под.

Лечението на депресията цели пълна ремисия на симптомите и възстановяване на функционалния статус на пациента. То включва медикаментозни, други биологични и психотерапевтични методи. 

Медикаментите основно въздействат на моноаминоергичната трансмисия в мозъка, като съвременните антидепресанти целят по-добра ефективност с минимални странични ефекти.

Психотерапиите като когнитивно-поведенческата, интереперсоналната, арт терапията, имат доказан ефект и често се прилагат в комбинация с фармаколочино лечение. Важно е също така да се осигурят психосоциални интеревенции, подкрепа от близките и промяна на начина на живот. 

Допълнителни методи като хранителни добавки, релаксационни техники и акупунктура също могат да допринесат за лечението на това заболяване. 

За консултация с психолог: 0895/ 43 40 31

гр. София, 24 ДКЦ, кв. Свобода, ул. "ген. Никола Жеков"

Източници: 

- Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА)

- Интернет