23 ноември - Ден на психотерапията в България: грижа за душата във времена на постоянен стрес и напрежение

             На 23 ноември в България отбелязваме Деня на психотерапията. 

    Ден, който е посветен на вътрешния свят на човека, неговото емоционално и психично здраве, на човекът в търсене на себе си. Във времена, в които животът е страшно бърз и динамичен, а стресът е част от нашето ежедневие - психотерапията се превръща в акт на грижа, смелост и откраднат момент за нас самите.

        Защо е важна психотерапията днес?

    В продължение на много години психичното здраве, особено в България беше тема-табу, обвита в сенките на срама и предрасъдъците. Но днес вече все повече хора разбират, че да потърсиш помощ и подкрепа, не е признак на слабост, а точно обратното - символ на зрялост и по-висша осъзнатост. Психотерапията не е "оръжие" само във кризисни моменти - тя е и помощно средство при личностно израстване, себепознание, лечение на вътрешни травми, изграждане на по-добри и здрави отношения с нас самите и с другите. 

    Психотерапията представлява научно обоснован метод за работа с психични разстройства, емоционални затруднения и поведенчески проблеми. Терминът психотерапия е употребен за първи път от D. Tuke в съчинението му: "Влияние на духа върху тялото" от 1872. Тя се базира на теоритични модели от различни школи - психодинамична, когнитивно-поведенческа, системна и др. всяка от които предлага различен поглед върху човешката психика и процесите на промяна. Няколко дефиниции за психотерапията според различни школи:

1. Психотерапията е опит за промяна на поведението на зле адаптирано лице към конструктивен изход (С. Roggers, 1949).
2. Психотерапията е метод за лечение чрез повлияване на емоциите, самооценката и оценката на другите и на начина за справяне с проблемите в живота (A. Maslow, 1959).
3. Психотерапията е сътрудничество за по-добро нагаждане, което да премахне разстройствата в емоционалното състояние (Е. Appelkennet). 
4. Психотерапията е раздел на терапията, постигащ отстраняване на срив във висшата нервна дейност «чрез въздействие на словото и средата» или «чрез въздействие върху сетивните органи», или «чрез второсигнални и първосигнални въздействия» (Ат. Атанасов, 1969).

    Близо сто години (F.A. Mesmer) цялата психотерапия се е изчерпвала с един-единствен метод- хипнозата. Като реакция на пациентите срещу прекомерно авторитарния подход и налагането на волята на терапевта при хипнозата и сугестията възниква рационалната терапия на Р. Dubois (1905), при която терапевта не заповядва, а убеждава, разяснява, застава на едно равнище с клиента. Натрупаният опит обаче ясно показва, че твърде често трябва да се даде свободен изход на натрупаната у клиента афективна кумулация, да се уважи неговият "порив към изказвания", с което възникна голямата група на катарзисните (аналитични, абреактивни, отреагиращи) методи. Още в началото на века се развива груповата психотерапия като реакция срещу трудоемкостта и свързаната с нея малодостъпност на индивидуалната терапия. 

    Психотерапията с времето се разшири и обхвана и гранични области като например - трудовата терапия, арттерапията, но също лечебната физкултура, курортотерапията и др. По този начин се получава обогатяване на класическите психотерапевтични методи. Независимо от теоритичната си ориентация общата цел на психотерапията си остава насърчаването на психологическата адаптация, личностното развитие и подобряне на качеството на живот. Емпатията, автентичността и безусловното позитивно отношение от страна на терапевта създават безопасна среда, в която клиентът може да изследва вътрешните си конфликти, преживявания и модели на поведение. Именно тази връзка се оказва по-значима от конкретната техника или метод. 

 

    Днес психотерапията заема важно място не само при лечението на психични разстройства, но и при тяхната превенция, а също и при себепознанието и развитие на емоционалната интелигентност. В съвременния свят определян като доста стресов, изпълнен с несигурност, социална фрагментация и пр. необходимостта от пространство за себерефлексия и подкрепа се превръща в значима част от грижата за нашето психично здраве.  

    Търсенето на помощ от квалифициран специалист следва да се разбира като адаптивна, зряла и отговорна реакция, а не като знак за слабост. Всъщност способността да се потърси подкрепа е показател за висока степен на самосъзнание и психологическа зрялост. Психотерапията не предлага бързи решения, но предоставя процес на осъзнаване, интеграция и дълбока личностна промяна - процес, който би могъл да ни отведе до един по-автентичен и осмислен начин на живот.

На този ден е важно да си зададем няколко въпроса:

• Как се чувствам всъщност?
• Мога ли да променя нещо в себе си и какво, и защо?
• Как говоря на себе си, как се отнасям със себе си, а с другите?
• Заслужавам ли нещо по-добро и защо не го постигам?
• За какво мога да благодаря днес и на кого?

Тези въпроси могат да бъдат малка форма на самотерапия. 

В деня на психотерапията на тебе, мой читателю, ти пожелавам

кураж - да чувстваш вътрешния си глас

смелост - да уважаваш чувствата си 

и вяра, че заслужаваш подкрепа и разбиране. 

Ако имаш нужда от помощ - не я отлагай. Тя съществува.

За контакти: 0895/ 43 40 31

гр. София, 24 ДКЦ, ж.к. "Свобода", ул. "ген. Никола Жеков" №3

Източници: 

1. Под редак. на Христозов, Хр. Колектив, (1988), "Практическа психотерапия",изд. "Медицина и физкултура", София
2. Интернет

Психичното здраве и неговите измерения. Депресията.

Психичното здраве, както и психичните разстройства се дължат на различни социални, икономически и физически фактори, в тяхната взаимосвързаност и влияние върху човешката психика е в основата на всяка политика и стратегия за подобряване на психичното здраве.

Световната здравна организация (СЗО) дефинира здравето като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто като отсъствие на болест или недъг. По същата логика психичното здраве не може да се определя просто като отсъствие на психична болест, а като психологично благополучие (т.е. чувство, усещане за благополучие) и/или адекватна приспособимост, съобразена с обществено приетите стандарти на човешки отношения. Според дефиницията на СЗО психичното здраве е способността на зрялата личност да изгражда хармонични отношения с другите и да участва творчески в изменението на биологичните и социалните условия на заобикалящата среда.

Депресията е широко разпространено заболяване, което значително нарушава психосоциалното функциониране и влошава качеството на живот. Според СЗО още през 2008г. депресията е поставена като трета по значимост причина за загуба на трудоспосбност в световен мащаб, а прогнозите сочат, че до 2030г. тя ще бъде водеща причина за инвалидност. 

Депресивните състояния често започват със следните симптоми:

• липса на апетит;
• нарушен сън;
• намалена енергия, особено сутрин при ставане;
• трайно понижено настроение;
• отслабване

Ако тези оплаквания продължат поне две седмици или повече е уместно да се обърнете към личния си лекар, който да оцени състоянието Ви и да Ви насочи към специалист, тъй като понякога симптомите на депресия приличат на симптомите при други заболявания, които е добре да се изключат.

Ако имате:

- 3-5 бр. панически атаки в период от 30 дни, с пристъп на страх; 

- чувство , че "полудявате";

-страх, че получавате инфаркт/инсулт, а след пристъпа остава тревожно очакване на следваща "криза"

-> това също са сигнали, че трябва да се потърси професионална оценка.

Диагностициране и лечение на депресията

Депресията е заболяване, което при правилно разпознаване и лечение може да бъде овладяно хората, страдащи от него, да водят пълноценен живот. Превенцията и ранната намеса остават основни цели на съвременната психология, психиатрия и общественото здравеопазване.

Епидемиологичните данни показват, че депресията е много разпространена: средната 12-месечна честота в световен мащаб е около 6%, а пожизнения риск за развиване на депресивно разстройство достига до 15-18%. В България за двата пола тази стойност е около 6,2% пожизнено, с 2,8% за последните 12 месеца.

Заболяването започва предимно в младата възраст - около 40% от първите прояви се появяват преди навършването на 20 години. Депресията е една от основните причини за инвалидност и води до висока смъртност, включително поради риск от самоубийство, особено във възрастовата група 18-44 години.

Депресията протича с много разнообразни симптоми:

• липса на настроение
• загуба на интерес към занимания и хобита
• загуба на енергия, умора
• затруднена концентрация
• ниско самочувствие
• мисли за вина
• безполезност и безнадеждност;
• изолация;
• нарушения на съня 
• нарушения на апетита, понижено тегло.

За поставяне на диагноза обикновено се изискват поне пет симптома, които продължват поне две седмици и значително нарушават социалното функциониране на пациента. Заболяването може да бъде леко, умерено или тежко.

Близките на хора с психично разстройство могат да им помогнат като оказват подкрепа, проявяват търпение и избягват препоръки от типа: "Стегни се..."; "Отпусни се...", "Какво толкова е станало - ще мине." и др. под.

Лечението на депресията цели пълна ремисия на симптомите и възстановяване на функционалния статус на пациента. То включва медикаментозни, други биологични и психотерапевтични методи. 

Медикаментите основно въздействат на моноаминоергичната трансмисия в мозъка, като съвременните антидепресанти целят по-добра ефективност с минимални странични ефекти.

Психотерапиите като когнитивно-поведенческата, интереперсоналната, арт терапията, имат доказан ефект и често се прилагат в комбинация с фармаколочино лечение. Важно е също така да се осигурят психосоциални интеревенции, подкрепа от близките и промяна на начина на живот. 

Допълнителни методи като хранителни добавки, релаксационни техники и акупунктура също могат да допринесат за лечението на това заболяване. 

За консултация с психолог: 0895/ 43 40 31

гр. София, 24 ДКЦ, кв. Свобода, ул. "ген. Никола Жеков"

Източници: 

- Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА)

- Интернет

Психичното здраве и неговите измерения. Тревожността

    Психичното здраве оказва влияние върху всички аспекти от живота ни - от начина, по който мислим, чувстваме и се държим, до способността ни да се справяме със стрес, да изграждаме взаимоотношения и да вземаме решения. То влияе върху физическото здраве, качеството на живот, професионалната ефективност и социалната адпатация. 

Най-честите психични разстройства

14,5 % от българите са преживели някакъв вид психично разстройство, показват данните от  проучване на Националния център по обществено здраве и анализи. Трите най-чести състояния са:

• тревожни разстройства - 8,4%
• депресия и мания -4,5%
• злоупотреба с наркотици или друг вид зависимости - 1%

Най-чести от всички разстройства са тревожните разстройства, а някои хора са по-уязвими и по-склонни да развият тревожно разстройство. Тревожността е основна категория в психологията и е извор на редица симптоми с различен характер. Съгласно епидемологични проучвания, около 12% от всички разстройства са директно свързани с тревожност.

Модерната тревожност има различни характеристики - от безсмислено очакване, до тревожното осъзнаване на абсурда на света, което също така е и депресивен симптом.

Съгласно МКБ-10, генерализираната тревеожност е състояние, което не се свързва с конкретни обстоятелства и представлява една непредизивкана от конкретни стимули емоционална реакци, с други думи т.нар. "свободно плаваща тревожност".

Доминиращи симптоми на генерализираната тревожност са разнообразни, но най-характерни са следните оплаквания:

• чувство на нервност през цялото време;
• треперене;
• мускулно напрежение;
• изпотяване;
• замайване;
• сърцебиене;
• световъртеж;
• епигастрален дискомфорт.

Страховете, че лицето или негов близък внезапно ще се разболее или ще му се случи нещастие са често съпътствани от различни други безпокойства и предчувствия. Разстройството се свързва с хроничен стрес, породен от околната среда. Протичането му често е променливо, но се наблюдава тенденция към флуктуиране и хронифициране.

Отключващ фактор за тревожност най-често е стресът, когато са изключени болести на щитовидната и надбъбречните жлези. Това включва стрес във всичките му посоки - работна среда, семейство, обществени отношения, приятелски и интимни такива.

Нива на тревожност  и нейните физически проявления
Ниска тревожност	Средна тревожност	Висока тревожност
Гризане на нокти	Гадене	Обърканост
Хапане на устни	Диария	Скованост и изтръпване на крайниците
Барабанене с пръсти	Хълцане	Щум в ушите
Тактуване с крак	Обрив	Замъглено зрение
Изпотяване на длани	Запек	Намалено обоняние и вкусови способности
Повдигнати (напрегнати) рамене	Мигрена
Болки в кръста и гърба

Как да се справим с тревожността:

• Приложете различни релаксационни техники като: йога и медитация, диафрагмено дишане, мускулна релаксация;
• Движете се повече - физическата активност доказано намалява кортизола, подобрява настроението; увеличава чувството з аконтрол върху тялото;
• Намалете или елиминирайте стимулантите като кофейн, никотин, алкохол - те активират симпатиковата нервна сиситема и засилват тревожността при чувствителните хора;
• Социална близост и общуване - общувайте с хора, на които имате доверие, понижава чувството на изолация и усещането за заплаха.
• Водете здравословен начин на живот: което включва достатъчно сън и добре балансиран хранителен режим с достатъчно плодове и зеленчуци, витамини, протеини.

Техники за справяне с тревожността:

-> Дишайте дълбоко, дишайте коремно.

->Мускулна релаксация - отпуснете различните мускулни групи.

-> Когнитивно реструктуриране – идентифициране и преформулиране на автоматични негативни мисли

-> Осъзнатост (mindfulness) – приемане на настоящия момент без осъждане

->Писане на мисли и чувства – помага за обективизиране на тревогата

->Създаване на рутина – структурата дава чувство на контрол

->Самосъстрадание – „говори“ си така, както би говорил на добър приятел.

Източници:

-Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА)

-Интернет

Защо кариерно консултиране и кога да се обърнем към кариерен консултант?

 

    Отдавна е установено, че работата влияе на чувството ни за собствена ценност и личностна идентичност. Това неминуемо пък рефлектира върху преживяването ни на щастие и удовлетвореност от живота. Всъщност помагайки на човека да избере правилната професия съобразно личностните му особености или да се приспособи и развива в дадена професионална сфера, кариерното консултиране препятства появата на редица психически дисфункции и житейски неблагополучия. И разбира се човек би се чувствал много по-удовлетворен от себе си, вършейки работа, която му пасва. Тъй, като знаем, че е неизбежно да не работим от чисто практическа и физиологична гледна точка най-малко, за да осигурим своето оцеляване например. А безспорно, работата ни заема една голяма част от ежедневието ни. Стандартно хората работят по 8 часа на ден, 5 дни в седмицата, работните дни в годината са 229, а почивните с включените уикенди, официални почивни дни и 20 дни полагащ се платен годишен отпуск стават - 136 почивни дни общо. И макар разликата да не е шокираща, тя е очевидна – работим повече отколкото почиваме.

    Да се ориентира в света на професиите е първата стъпка от професионалния път на личността. Чрез тази стъпка младия човек разбира коя професия му харесва, доколко може да я упражнява, как може да я постигне и какви са възможностите му. Процесът на консултиране, чрез който човек получава информация и подкрепа в желанието си да вземе успешни решения за себе си и за своето развитие в една или няколко сфери на дейност се определя като кариерно консултиране.

    Съществува обаче отчетлива разлика между кариерното консултиране (като непрекъснат процес на оказване на съдействие на лица на различна възраст) и професионалното ориентиране:

• Професионалното ориентиране е процес на предоставяне на съдействие на лица с цел получаване на определени познания и адаптиране на тяхната жизнена философия към изискванията на пазара на труда.

• Кариерното консултиране се занимава с избора и развитието на дадена професия.

    Изборът на професия е само един етап от планирането на кариерното развитие. В живота си човек може да промени не само един път, а дори няколко пъти своята професия, както и да „изгражда“ различни професионални планове за кариерно израстване. Да управляваш кариерата си е задача, която човек цял живот изпълнява и поради това е силно чувствителен каво се случва на работното му място и в работния му колектив.

    И като стана дума за „професия“, „кариера“, „работа“, „длъжност“ - нека да изясним тези понятия, защото зад тях се съдържат различни определения.

• “Длъжността” се свързва пряко с набора от задачи, поставени на лицето. Ето защо би могло да има точно толкова длъжности, колкото е и броят на работещите лица.

• “Професията” предполага съществуването на сходни професионални длъжности в определена професионална област.

• Видът работа обобщава група от няколко сходни услуги, предлагани в рамките на различни професионални области.

• „Кариерата“, от икономическа гледна точка, представлява последователността от заеманите от лицето длъжности и резултатите, показани от него в рамките на обучението и професионалното му израстване.

    Кариерното консултиране е процес, в рамките на който специализирано лице, наречено кариерен консултант, предлага съдействие в съответствие с ограничена методологична рамка на друго лице (клиент), което получава тази помощ, за да може да вземе добри решения за професионалния си и личен живот. В процеса на консултиране се търси съвпадение между личността и професионалния й път, между личностните умения, интереси, ценности, цели и професионалните трудови реалности. Така човек би изпитал удовлетворение от трудовата си активност.

    Кариерното консултиране протича в няколко посоки, като включва:

1. Избор на професия (при ученици, кандидат-студенти, студенти и др.)

2. Консултиране при кандидатстване за работа (всеки заинтересован)

3. Консултиране при планиране на кариера.

1. Когато консултирането е насочено към избор на професия се прави:

• диганостика на личностния потенциал;

• избор на университет за обучение;

• определяне на професионалната сфера (в коя сфера клиентът има най-голям потенциал за висока продуктивност);

• установяване на съответствието между личносните характеристики с изискванията на професията;

• диагностика на интересите, професионалните ценности, ключови компетенции;

• изграждане на план за кариерно развитие.

2. Консултирането при кандидатстване за работа е насочено към подпомагане на кандидата за успешно представяне на интервюто за работа или изготвяне на необходимите документи. Оказва се помощ на канидидата за срещата му с интервюиращия/ите и поведението му по време на интервюто или процедурата по професионален подбор, както и способността му да покаже своята инициативност и специфични способности.

3. Консултиране при планиране на кариера има за цел да подпомогне клиента в съставянето му на план за кариерно развитие, който съответства на целите, които си е поставил. Планирането на кариера е тясно свързано с разбирането на клиента за учене и развитие през целия живот, за непрекъснато разгръщане на личния и професионалния капацитет. Крайната цел е да се състави план за кариерно развитие, който включва най-общо:

• оценка на актуалната ситуация и наличния потенциал;

• планиране на бъдещето развитие;

• целеполагане на желаната ситуация;

• изграждане на стратегии за развитие на конкретни компетенции;

• придобиване на необходими умения.

    Съдържанието на кариерния план зависи от това дали е ориентиран към търсене на работа, промяна на работна позиция, професионално израстване или кариерно развитие.

    Що се отнася до процеса на кариерно развитие, то той се дефинира като “взаимодействието между психологически, социологически, икономически, физически фактори и фактори на случайността, които оформят последователността на отделните длъжности, професии или кариери, с които лицето се занимава в рамките на своя живот”. Кариерното развитие е основен елемент от развитието на човека. То обхваща целия жизнен цикъл на индивида и оказва влияние върху личността като цяло. Кариерното развитие включва концепцията на лицето за собственото му “аз”, семейния му живот, както и аспектите на околната и културна среда, в която човек живее”.

За записване на час за консултация:

Светлана Зъкова – 0895/43 40 31

При какви случаи ни помага психологическата консултация?

    Психологическото консултиране е междуличностна процедура за оказване на помощ на клиент.

    То започва с изследване и идентифициране на процесите на мислене, чувстване и поведение, които вредят на клиента или пък имат нужда от усъвършенстване. Клиентът декларира пред психолога-консултант кои са непродуктивните му видове поведение и върху кои би искал да работи. Психологът-консултант помага на клиента да формулира целите си, да открие и осъзнае от къде произтича проблема, какви са първопричините за него. Процесът е двустранен, следователно се очаква сериозна активност и от клиента. 

    Психологът съпровожда своя клиент по пътя му към търсената промяна и към желания резултат. При психологическото консултиране фокусът на работа е върху способността на клиента  да открива възможности и сам да прави избори, като същевременно поема отговорност за тях и за своето поведение.

    В процеса на работа клиентът усвоява нови знания и открива връзката между затрудненията и своите мисли, чувства, нагласи, убеждения и потребности. Научава се да прилага нови, по-адаптивни и ефективни поведения, които биха подпомогнали справянето с актуалните трудности и проблеми.

За кого е подходящо психологическото консултиране?

    Психологическото консултирането е подходящо за хора, които се нуждаят от помощ и подкрепа по повод на:

• проблеми във взаимоотношенията;
• трудности в адаптирането към промени;
• вземането на решения;
• житейски и емоционални кризи;
  
• неудовлетворение в личен или професионален план;
• апатия;
• неувереност и ниска себеоценка;
• безпокойство, тревожност;
• психосоматични оплаквания; 
• личностно развитие.

За записване на час за консултация с психолог:

Светлана Зъкова – тел. 0895 43 40 31

Източник:

Дайър У., Вринд Дж. (2011). Психологическо консултиране. Ефективни техники, Изд. "Кибеа"

Какво представлява терапията чрез изкуство и как тя ни помага?

„За да бъде здраво тялото ни, трябва да се погрижим и за душата си.”

Терапията чрез изкуство или още арт терапията е сравнително млад терапевтичен способ, стартирал своето развитие в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век.

Арт терапията е форма на експресивна терапия, която използва творческия процес на изработване на изкуство за подобряване на физическото, умственото и емоционалното състояние на човека. В този смисъл тя е симбиоза между изкуството в неговата цялост и психотерапията.

Кога и при кого може да се използва?

Творческият процес, с който се свързва арт терапията помага както на органично здрави хора, така добре повлиява и има терапевтичен ефект върху хора, страдащи от сериозни хронични, психични и физиологични проблеми.

Терапията чрез изкуство има широк спектър на приложение. От една страна от нейния подход могат да се възползват, както деца, така и възрастни, от друга страна - както хора със здравословни проблеми, така и такива, които търсят отговори на свои ежедневни проблеми, които искат да овладеят и управляват своето поведение, да изградят самоуважение и самочувствие. Следователно могат да се дефинират два отделни клона на прилагане на арт терапията:

1/ Хора, страдащи от сериозни здравни и/или психични проблеми

и

2/ Хора, търсещи решение на проблемите си в ежедневието, работата, семейството, още - самоусъвършенстване и разбиране повече на себе си и другите.

Към първият клон спадат:

·         Деца с поведенчески или социални проблеми – разстройство в адаптацията, разстройство на привързаност, социална тревожност и др.

·         Деца с трудности в обучението – хиперактивност с дефицит на вниманието, разстройства на комуникацията и др.

·         Възрастни преживели стрес – обсесивно-компулсивно растройство, посттравматично стресово разстройство, остра стресова реакция и др.

·         Деца или възрастни преживели тежка травма;

·         Деца със синдром на Даун и заболявания от аутистичния спектър;

·         Психични заболявания;

·         Мозъчни увреждания;

·         Зависимости;

·         Хранителни разстройства – анорексия, булимия, компулсивно преяждане, орторексия и др.

·         При хора с хронични и сериозни заболявания като рак, диабет, астма, синдром на Хашимото, Базедова болест, Алцхаймер.

Към клон 2/ може да се включат:

·         Подобряване на комуникацията и социалните умения на човек;

·         Намаляване на стреса и напрежението, породено от бърнаут в работата, загуба на работа, конфликтна семейна атмосфера, загуба на близък/роднина, развод и др.

·         Развиване на самоуважение и самоувереност;

·         Намиране на отговори на въпроси, ако е пред дилема – каква посока да поема в професионален или личен план;

·         Отркиване на своите силни черти и качества и др.

Нещо много важно трябва да се отбележи: За да използваш арт терапията, не е нужно да имаш творчески заложби, да си талантлив в русиването, моделирането, да можеш да пееш, свириш и т.н. Нейната насоченост е съвсем различна. Тя не цели създаването на шедъовър, на високо оценена и естетически издържана творба. Нищо подобно, тя има за цел, посредством техниките и заданията да помогне на човек да види или осъзнае своя проблем, да намери решение за него или да подобри неговото състояние, да облекчи страданието и болката му, а след време и съвсем да отшуми.

Практическа полза от терапията чрез изкуство

Безспорни са постиженията и ползите на арт терапията за хората, както в чужбина, така и у нас. Съществуват множество изследвания и материали в тази област, които доказват че терапията чрез изкуство не просто помага, диагностицира, но и има лечебен терапевтичен ефект върху много пациенти, клинети на различни възрасти.

Взависимост от възрастта на човека и неговия личен проблем арт-терапевтът избира какъв метод да му даде за работа. Методите и техниките на терапията чрез изкуство са многообразни и се съобразяват с нуждите на клиента/пациента, за да му повлияят най-благоприятно. Някои от техниките са: арт-терапия чрез рисуване; моделиране с глина, пластилин; музикотерапия; творческо писане; фототерапия; създаване на колаж и др. Тези и други похвати на терапията чрез изкуство ще бъдат подробно описани и разгледани в следващата статия.

Светлана Зъкова

Източници: 

Колектив. (2019). Как работи психологията, Изд.: Книгомания

Рубин, Дж. А. (2019). Арттерапия, Изд.: "Институт за изкуство и терапия"