Психичното здраве и и неговите измерения. Тревожността

    Психичното здраве оказва влияние върху всички аспекти от живота ни - от начина, по който мислим, чувстваме и се държим, до способността ни да се справяме със стрес, да изграждаме взаимоотношения и да вземаме решения. То влияе върху физическото здраве, качеството на живот, професионалната ефективност и социалната адпатация. 

Най-честите психични разстройства

14,5 % от българите са преживели някакъв вид психично разстройство, показват данните от  проучване на Националния център по обществено здраве и анализи. Трите най-чести състояния са:

• тревожни разстройства - 8,4%
• депресия и мания -4,5%
• злоупотреба с наркотици или друг вид зависимости - 1%

Най-чести от всички разстройства са тревожните разстройства, а някои хора са по-уязвими и по-склонни да развият тревожно разстройство. Тревожността е основна категория в психологията и е извор на редица симптоми с различен характер. Съгласно епидемологични проучвания, около 12% от всички разстройства са директно свързани с тревожност.

Модерната тревожност има различни характеристики - от безсмислено очакване, до тревожното осъзнаване на абсурда на света, което също така е и депресивен симптом.

Съгласно МКБ-10, генерализираната тревеожност е състояние, което не се свързва с конкретни обстоятелства и представлява една непредизивкана от конкретни стимули емоционална реакци, с други думи т.нар. "свободно плаваща тревожност".

Доминиращи симптоми на генерализираната тревожност са разнообразни, но най-характерни са следните оплаквания:

• чувство на нервност през цялото време;
• треперене;
• мускулно напрежение;
• изпотяване;
• замайване;
• сърцебиене;
• световъртеж;
• епигастрален дискомфорт.

Страховете, че лицето или негов близък внезапно ще се разболее или ще му се случи нещастие са често съпътствани от различни други безпокойства и предчувствия. Разстройството се свързва с хроничен стрес, породен от околната среда. Протичането му често е променливо, но се наблюдава тенденция към флуктуиране и хронифициране.

Отключващ фактор за тревожност най-често е стресът, когато са изключени болести на щитовидната и надбъбречните жлези. Това включва стрес във всичките му посоки - работна среда, семейство, обществени отношения, приятелски и интимни такива.

Нива на тревожност  и нейните физически проявления
Ниска тревожност	Средна тревожност	Висока тревожност
Гризане на нокти	Гадене	Обърканост
Хапане на устни	Диария	Скованост и изтръпване на крайниците
Барабанене с пръсти	Хълцане	Щум в ушите
Тактуване с крак	Обрив	Замъглено зрение
Изпотяване на длани	Запек	Намалено обоняние и вкусови способности
Повдигнати (напрегнати) рамене	Мигрена
Болки в кръста и гърба

Как да се справим с тревожността:

• Приложете различни релаксационни техники като: йога и медитация, диафрагмено дишане, мускулна релаксация;
• Движете се повече - физическата активност доказано намалява кортизола, подобрява настроението; увеличава чувството з аконтрол върху тялото;
• Намалете или елиминирайте стимулантите като кофейн, никотин, алкохол - те активират симпатиковата нервна сиситема и засилват тревожността при чувствителните хора;
• Социална близост и общуване - общувайте с хора, на които имате доверие, понижава чувството на изолация и усещането за заплаха.
• Водете здравословен начин на живот: което включва достатъчно сън и добре балансиран хранителен режим с достатъчно плодове и зеленчуци, витамини, протеини.

Техники за справяне с тревожността:

-> Дишайте дълбоко, дишайте коремно.

->Мускулна релаксация - отпуснете различните мускулни групи.

-> Когнитивно реструктуриране – идентифициране и преформулиране на автоматични негативни мисли

-> Осъзнатост (mindfulness) – приемане на настоящия момент без осъждане

->Писане на мисли и чувства – помага за обективизиране на тревогата

->Създаване на рутина – структурата дава чувство на контрол

->Самосъстрадание – „говори“ си така, както би говорил на добър приятел.

Източници:

-Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА)

-Интернет