23 ноември - Ден на психотерапията в България: грижа за душата във времена на постоянен стрес и напрежение

             На 23 ноември в България отбелязваме Деня на психотерапията. 

    Ден, който е посветен на вътрешния свят на човека, неговото емоционално и психично здраве, на човекът в търсене на себе си. Във времена, в които животът е страшно бърз и динамичен, а стресът е част от нашето ежедневие - психотерапията се превръща в акт на грижа, смелост и откраднат момент за нас самите.

        Защо е важна психотерапията днес?

    В продължение на много години психичното здраве, особено в България беше тема-табу, обвита в сенките на срама и предрасъдъците. Но днес вече все повече хора разбират, че да потърсиш помощ и подкрепа, не е признак на слабост, а точно обратното - символ на зрялост и по-висша осъзнатост. Психотерапията не е "оръжие" само във кризисни моменти - тя е и помощно средство при личностно израстване, себепознание, лечение на вътрешни травми, изграждане на по-добри и здрави отношения с нас самите и с другите. 

    Психотерапията представлява научно обоснован метод за работа с психични разстройства, емоционални затруднения и поведенчески проблеми. Терминът психотерапия е употребен за първи път от D. Tuke в съчинението му: "Влияние на духа върху тялото" от 1872. Тя се базира на теоритични модели от различни школи - психодинамична, когнитивно-поведенческа, системна и др. всяка от които предлага различен поглед върху човешката психика и процесите на промяна. Няколко дефиниции за психотерапията според различни школи:

1. Психотерапията е опит за промяна на поведението на зле адаптирано лице към конструктивен изход (С. Roggers, 1949).
2. Психотерапията е метод за лечение чрез повлияване на емоциите, самооценката и оценката на другите и на начина за справяне с проблемите в живота (A. Maslow, 1959).
3. Психотерапията е сътрудничество за по-добро нагаждане, което да премахне разстройствата в емоционалното състояние (Е. Appelkennet). 
4. Психотерапията е раздел на терапията, постигащ отстраняване на срив във висшата нервна дейност «чрез въздействие на словото и средата» или «чрез въздействие върху сетивните органи», или «чрез второсигнални и първосигнални въздействия» (Ат. Атанасов, 1969).

    Близо сто години (F.A. Mesmer) цялата психотерапия се е изчерпвала с един-единствен метод- хипнозата. Като реакция на пациентите срещу прекомерно авторитарния подход и налагането на волята на терапевта при хипнозата и сугестията възниква рационалната терапия на Р. Dubois (1905), при която терапевта не заповядва, а убеждава, разяснява, застава на едно равнище с клиента. Натрупаният опит обаче ясно показва, че твърде често трябва да се даде свободен изход на натрупаната у клиента афективна кумулация, да се уважи неговият "порив към изказвания", с което възникна голямата група на катарзисните (аналитични, абреактивни, отреагиращи) методи. Още в началото на века се развива груповата психотерапия като реакция срещу трудоемкостта и свързаната с нея малодостъпност на индивидуалната терапия. 

    Психотерапията с времето се разшири и обхвана и гранични области като например - трудовата терапия, арттерапията, но също лечебната физкултура, курортотерапията и др. По този начин се получава обогатяване на класическите психотерапевтични методи. Независимо от теоритичната си ориентация общата цел на психотерапията си остава насърчаването на психологическата адаптация, личностното развитие и подобряне на качеството на живот. Емпатията, автентичността и безусловното позитивно отношение от страна на терапевта създават безопасна среда, в която клиентът може да изследва вътрешните си конфликти, преживявания и модели на поведение. Именно тази връзка се оказва по-значима от конкретната техника или метод. 

 

    Днес психотерапията заема важно място не само при лечението на психични разстройства, но и при тяхната превенция, а също и при себепознанието и развитие на емоционалната интелигентност. В съвременния свят определян като доста стресов, изпълнен с несигурност, социална фрагментация и пр. необходимостта от пространство за себерефлексия и подкрепа се превръща в значима част от грижата за нашето психично здраве.  

    Търсенето на помощ от квалифициран специалист следва да се разбира като адаптивна, зряла и отговорна реакция, а не като знак за слабост. Всъщност способността да се потърси подкрепа е показател за висока степен на самосъзнание и психологическа зрялост. Психотерапията не предлага бързи решения, но предоставя процес на осъзнаване, интеграция и дълбока личностна промяна - процес, който би могъл да ни отведе до един по-автентичен и осмислен начин на живот.

На този ден е важно да си зададем няколко въпроса:

• Как се чувствам всъщност?
• Мога ли да променя нещо в себе си и какво, и защо?
• Как говоря на себе си, как се отнасям със себе си, а с другите?
• Заслужавам ли нещо по-добро и защо не го постигам?
• За какво мога да благодаря днес и на кого?

Тези въпроси могат да бъдат малка форма на самотерапия. 

В деня на психотерапията на тебе, мой читателю, ти пожелавам

кураж - да чувстваш вътрешния си глас

смелост - да уважаваш чувствата си 

и вяра, че заслужаваш подкрепа и разбиране. 

Ако имаш нужда от помощ - не я отлагай. Тя съществува.

За контакти: 0895/ 43 40 31

гр. София, 24 ДКЦ, ж.к. "Свобода", ул. "ген. Никола Жеков" №3

Източници: 

1. Под редак. на Христозов, Хр. Колектив, (1988), "Практическа психотерапия",изд. "Медицина и физкултура", София
2. Интернет

Психичното здраве и неговите измерения. Депресията.

Психичното здраве, както и психичните разстройства се дължат на различни социални, икономически и физически фактори, в тяхната взаимосвързаност и влияние върху човешката психика е в основата на всяка политика и стратегия за подобряване на психичното здраве.

Световната здравна организация (СЗО) дефинира здравето като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто като отсъствие на болест или недъг. По същата логика психичното здраве не може да се определя просто като отсъствие на психична болест, а като психологично благополучие (т.е. чувство, усещане за благополучие) и/или адекватна приспособимост, съобразена с обществено приетите стандарти на човешки отношения. Според дефиницията на СЗО психичното здраве е способността на зрялата личност да изгражда хармонични отношения с другите и да участва творчески в изменението на биологичните и социалните условия на заобикалящата среда.

Депресията е широко разпространено заболяване, което значително нарушава психосоциалното функциониране и влошава качеството на живот. Според СЗО още през 2008г. депресията е поставена като трета по значимост причина за загуба на трудоспосбност в световен мащаб, а прогнозите сочат, че до 2030г. тя ще бъде водеща причина за инвалидност. 

Депресивните състояния често започват със следните симптоми:

• липса на апетит;
• нарушен сън;
• намалена енергия, особено сутрин при ставане;
• трайно понижено настроение;
• отслабване

Ако тези оплаквания продължат поне две седмици или повече е уместно да се обърнете към личния си лекар, който да оцени състоянието Ви и да Ви насочи към специалист, тъй като понякога симптомите на депресия приличат на симптомите при други заболявания, които е добре да се изключат.

Ако имате:

- 3-5 бр. панически атаки в период от 30 дни, с пристъп на страх; 

- чувство , че "полудявате";

-страх, че получавате инфаркт/инсулт, а след пристъпа остава тревожно очакване на следваща "криза"

-> това също са сигнали, че трябва да се потърси професионална оценка.

Диагностициране и лечение на депресията

Депресията е заболяване, което при правилно разпознаване и лечение може да бъде овладяно хората, страдащи от него, да водят пълноценен живот. Превенцията и ранната намеса остават основни цели на съвременната психология, психиатрия и общественото здравеопазване.

Епидемиологичните данни показват, че депресията е много разпространена: средната 12-месечна честота в световен мащаб е около 6%, а пожизнения риск за развиване на депресивно разстройство достига до 15-18%. В България за двата пола тази стойност е около 6,2% пожизнено, с 2,8% за последните 12 месеца.

Заболяването започва предимно в младата възраст - около 40% от първите прояви се появяват преди навършването на 20 години. Депресията е една от основните причини за инвалидност и води до висока смъртност, включително поради риск от самоубийство, особено във възрастовата група 18-44 години.

Депресията протича с много разнообразни симптоми:

• липса на настроение
• загуба на интерес към занимания и хобита
• загуба на енергия, умора
• затруднена концентрация
• ниско самочувствие
• мисли за вина
• безполезност и безнадеждност;
• изолация;
• нарушения на съня 
• нарушения на апетита, понижено тегло.

За поставяне на диагноза обикновено се изискват поне пет симптома, които продължват поне две седмици и значително нарушават социалното функциониране на пациента. Заболяването може да бъде леко, умерено или тежко.

Близките на хора с психично разстройство могат да им помогнат като оказват подкрепа, проявяват търпение и избягват препоръки от типа: "Стегни се..."; "Отпусни се...", "Какво толкова е станало - ще мине." и др. под.

Лечението на депресията цели пълна ремисия на симптомите и възстановяване на функционалния статус на пациента. То включва медикаментозни, други биологични и психотерапевтични методи. 

Медикаментите основно въздействат на моноаминоергичната трансмисия в мозъка, като съвременните антидепресанти целят по-добра ефективност с минимални странични ефекти.

Психотерапиите като когнитивно-поведенческата, интереперсоналната, арт терапията, имат доказан ефект и често се прилагат в комбинация с фармаколочино лечение. Важно е също така да се осигурят психосоциални интеревенции, подкрепа от близките и промяна на начина на живот. 

Допълнителни методи като хранителни добавки, релаксационни техники и акупунктура също могат да допринесат за лечението на това заболяване. 

За консултация с психолог: 0895/ 43 40 31

гр. София, 24 ДКЦ, кв. Свобода, ул. "ген. Никола Жеков"

Източници: 

- Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА)

- Интернет

Психичното здраве и неговите измерения. Тревожността

    Психичното здраве оказва влияние върху всички аспекти от живота ни - от начина, по който мислим, чувстваме и се държим, до способността ни да се справяме със стрес, да изграждаме взаимоотношения и да вземаме решения. То влияе върху физическото здраве, качеството на живот, професионалната ефективност и социалната адпатация. 

Най-честите психични разстройства

14,5 % от българите са преживели някакъв вид психично разстройство, показват данните от  проучване на Националния център по обществено здраве и анализи. Трите най-чести състояния са:

• тревожни разстройства - 8,4%
• депресия и мания -4,5%
• злоупотреба с наркотици или друг вид зависимости - 1%

Най-чести от всички разстройства са тревожните разстройства, а някои хора са по-уязвими и по-склонни да развият тревожно разстройство. Тревожността е основна категория в психологията и е извор на редица симптоми с различен характер. Съгласно епидемологични проучвания, около 12% от всички разстройства са директно свързани с тревожност.

Модерната тревожност има различни характеристики - от безсмислено очакване, до тревожното осъзнаване на абсурда на света, което също така е и депресивен симптом.

Съгласно МКБ-10, генерализираната тревеожност е състояние, което не се свързва с конкретни обстоятелства и представлява една непредизивкана от конкретни стимули емоционална реакци, с други думи т.нар. "свободно плаваща тревожност".

Доминиращи симптоми на генерализираната тревожност са разнообразни, но най-характерни са следните оплаквания:

• чувство на нервност през цялото време;
• треперене;
• мускулно напрежение;
• изпотяване;
• замайване;
• сърцебиене;
• световъртеж;
• епигастрален дискомфорт.

Страховете, че лицето или негов близък внезапно ще се разболее или ще му се случи нещастие са често съпътствани от различни други безпокойства и предчувствия. Разстройството се свързва с хроничен стрес, породен от околната среда. Протичането му често е променливо, но се наблюдава тенденция към флуктуиране и хронифициране.

Отключващ фактор за тревожност най-често е стресът, когато са изключени болести на щитовидната и надбъбречните жлези. Това включва стрес във всичките му посоки - работна среда, семейство, обществени отношения, приятелски и интимни такива.

Нива на тревожност  и нейните физически проявления
Ниска тревожност	Средна тревожност	Висока тревожност
Гризане на нокти	Гадене	Обърканост
Хапане на устни	Диария	Скованост и изтръпване на крайниците
Барабанене с пръсти	Хълцане	Щум в ушите
Тактуване с крак	Обрив	Замъглено зрение
Изпотяване на длани	Запек	Намалено обоняние и вкусови способности
Повдигнати (напрегнати) рамене	Мигрена
Болки в кръста и гърба

Как да се справим с тревожността:

• Приложете различни релаксационни техники като: йога и медитация, диафрагмено дишане, мускулна релаксация;
• Движете се повече - физическата активност доказано намалява кортизола, подобрява настроението; увеличава чувството з аконтрол върху тялото;
• Намалете или елиминирайте стимулантите като кофейн, никотин, алкохол - те активират симпатиковата нервна сиситема и засилват тревожността при чувствителните хора;
• Социална близост и общуване - общувайте с хора, на които имате доверие, понижава чувството на изолация и усещането за заплаха.
• Водете здравословен начин на живот: което включва достатъчно сън и добре балансиран хранителен режим с достатъчно плодове и зеленчуци, витамини, протеини.

Техники за справяне с тревожността:

-> Дишайте дълбоко, дишайте коремно.

->Мускулна релаксация - отпуснете различните мускулни групи.

-> Когнитивно реструктуриране – идентифициране и преформулиране на автоматични негативни мисли

-> Осъзнатост (mindfulness) – приемане на настоящия момент без осъждане

->Писане на мисли и чувства – помага за обективизиране на тревогата

->Създаване на рутина – структурата дава чувство на контрол

->Самосъстрадание – „говори“ си така, както би говорил на добър приятел.

Източници:

-Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА)

-Интернет